Унгуреано препускаше из монголските степи, преследван от разгневения баща на Хулун...
Румънският военачалник прекара известно време в Азия, сприятелявайки се с някои от племената. Екзотичните му за тамошните разбирания черти привличаха погледите на жените.
В началото всичко беше просто женска фантазия, но с времето се превърна в реалност.
Балканският субект се възползва от всички случаи, както се казва - като за последно, оставяйки след себе си значително потомство.
Похожденията, естествено, налагаха бягството му, за да спаси кожата си.
Знаеше, че е време да се прибира в родината, защото не остана място в степите, където да не е предизвикал бащински гняв.
Препускаше със все сила, а грохотът на преследващата го орда не му даваше покой.
Нямаше как да знае, че един ден синът му от Хулун щеше да остане в световната история като най-големия завоевател. И нямаше как да знае, че зад него летеше сноп стрели...