- Край, време е всички да разберат кой е шефът тук! Този хаос просто не се търпи вече. Кочина – вън! Уволнена си. Ааа, не, хич не ми го увъртай, това не е отпуска или временно отстраняване от длъжност, това е УВОЛНЕНИЕ! Събери си нещицата от бюрото (прах, трохи, шлюпки от семки, мръсни чинии, празни бутилки и опаковки) и се пръждосвай да си търсиш нова работа… Не, изобщо не ми пука, че е без предупреждение, оплачи се в профсъюза ако щеш!
След като Кочина излезе, затръшвайки гневно капака на боклукчийската кофа, аз сканирах офиса с поглед на терминатор, на който му е залепнало релето на режим “стреляй на месо”. Всичките служители се присвиваха уплашени зад бюрата си, получи се нещо като мексиканска вълна, чиято най-ниска точка се местеше заедно с погледа ми. Ухилих се гадничко на Липса.
- Ела насам, миличка. И само да си си отворила устата, няма да ме прекъсваш! ТИ си взимаш безсрочна отпуска, и то веднага. Не се притеснявай, Дефибрилатор ще те смени довечера… Нали толкова мрънкаше, че ...