“Звездата, която върви пред тях, е твоята звезда”
из гностическо евангелие
Костта му беше тънка, лицето много нежно. Пристъпеше ли, спираше се, отправеше ли взор на нейде, виждаше добре, но и зле пропускаше. Личеше, че има мисъл, но и се усещаше как сърцето на тая мисъл му убягва.
- И казвате, че сте на път, защото търсите името си, така ли?
Въпросът на посребрения богослов достигна ума му и той усети умората в гласа на този човек. Посрещна питане, което отдавна не питаше, а само тежеше от мъртви знания.
- Струва ми се, че не се изразих подходящо, мъдри. Аз не търся нищо. Всъщност аз стоя посред света и чакам открит да бъда. Защото чувствам, че търсен съм – наситено зеленият поглед на човека-без-име се отправи към черната влага в очите на богослова. Свежест и топлина на пролетни треви обляха духа на учения мъж. Но за кратко.
- Значи вие сте некръстен, ах – простена невръстната монахиня, като понечи да постави ръка върху неговата. Но не посмя.
Човекът-без-име се засмя; тънките му, неофо ...