Гледам, тече някакъв конкурс в сайта под надслов "Човекът е човек, когато е на път!". Та взех, че си припомних, как още в юношеската ми възраст се тръбеше, че това била една знаменита мисъл на Пеньо Пенев. Бог да го прости Пеньо - голям поет е той. И доказателство за това са двете му стихотворения "Тъжна неделя" и "Елегия" /"Пътеката е извървяна"/. Но по въпроса за авторството на прословутата му мисъл имам известни опасения, че не е пръв. Основания за това ми дава един известен стих на знаменития поет от Плеядата Жоашен дю Беле:
https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%96%D0%BE%D0%B0%D1%88%D0%B5%D0%BD_%D0%B4%D1%8E_%D0%91%D0%B5%D0%BB%D0%B5
Все пак човекът твори в житейския интервал 1522 - 1560 години. А бай Пеньо е роден чак през 1930 година, т.е. около 400 години по-късно.
Та ето какво е натворил Жоашен дю Беле (вж. https://chitanka.info/text/21828) в стихотворението си, озаглавено "Да дириш Рим във Рим" в превод от знаменития покоен български преводач Пенчо Симов:
> Да дириш Рим във Рим прис ...