11 мин за четене
Посвещавам този разказ на светлата памет на мама
Брат ми беше много хубаво момче. Възмъжа и момите му се лепяха като мухи на мед, но той си избра най-хубавата, най-добрата. Като им се роди първото детенце, направихме такава кръщавка, че смаяхме мало и голямо. Булката ни – същинска Богородица, като гушнала бялото си и русо детенце, от Божията майка по-красива, а брат ми – весел, весел, ходи по масите с една бъклица и с всекиго пие наздравица. Момченце беше и тате подскочи от радост, кръстиха го на него и къщата на мамини се засмя. Снахичката ни беше добро и весело човече, по цяло ден пееше на бебето си, а то се смееше като ангелче. Живеехме къща до къща и чуех ли нежния глас на Димитрия, излизах на двора да я гледам. Тя връзваше люлката на голямата дюля, шеташе около огъня и все се смееше. После булката зачена второ дете и зачакахме да се поднови сега и името на мама. Обаче оня, рогатия, нали гледа отнякъде, завидя ни и сякаш ни прокълна. Първо изгоря на мамини старата къща. Как се запа ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация