ЧУДО
Миг преди да стовари секирата, лъч светлина озари тила и. Кафявата къдрица, самотна върху бялата кожа, припламна и палачът потръпна. Не усети как ръката му се отпусна, но усети тишината. Огледа се - тълпата я нямаше, цялата тази гмеж, лъхаща на немити тела и прогнили души. Зелено... всичко беше зелено и... синьо...
Сега или никога...
Дръпна качулката и откри лицето си. Наведе се и я развърза. Тя не мърдаше, само косата и леко се вееше над ешафода.
- Вярвай! - прошепна и и я прегърна.
После целуна ръцете и...
... и се събуди...
На прозореца му беше кацнал бял гълъб...