сиа (Силвия Андреева)
72 293
27.02.2009 г., 14:23 ч.

Чудо 

  Проза
797 0 2

                                                                ЧУДО

 

      Миг преди да стовари секирата, лъч светлина озари тила и. Кафявата къдрица, самотна върху бялата кожа, припламна и палачът потръпна. Не усети как ръката му се отпусна, но усети тишината. Огледа се - тълпата я нямаше, цялата тази гмеж,  лъхаща на немити тела и прогнили души. Зелено... всичко беше зелено и... синьо...

     Сега или никога...

     Дръпна качулката и откри лицето си. Наведе се и я развърза. Тя не мърдаше, само косата и леко се вееше над ешафода.

     - Вярвай! - прошепна и и я прегърна.

      После целуна ръцете и...

      ... и се събуди...

      На прозореца му беше кацнал бял гълъб...

© Силвия Андреева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??