24.04.2021 г., 15:27 ч.

Цигара време 

  Проза » Други
1007 1 6

    Наднича изгревът. Обикаляш секундите по чашата кафе. На девет преки съм – резюмирам, та да ти покажа нюансите в половин цигара. Викаш събитията на деня. Трите карти на ежедневието. Разлети чаши и рицар без броня. Пречупени и тъжни рози. А смея ли да я опиша? Ти вече я позна. Такава хубава, рееща се в жълто, почти приела, че е безнадежден случай. Микс от разни повърхностни признания, наред с всичко избутано назад. Достойно за мастило, а усещането – като за цял роман...
          Поглеждаш ме – почти прозрачен съм. Важно е как звучи от мен. Не се подсмихвай, че ме разсмиваш – красавица е, признай, но тая същност... Виж ме, тръпна да целувам тия устни! А тя си тръгва и да знаеш как ме гледа...
          И какво съветваш – да събирам дрехите от пода?! Че само прозвището ми на рицар... Да ти кажа още нещичко. Търся си цигара – палитрата е пълна.

© А.Д. Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??