Наднича изгревът. Обикаляш секундите по чашата кафе. На девет преки съм – резюмирам, та да ти покажа нюансите в половин цигара. Викаш събитията на деня. Трите карти на ежедневието. Разлети чаши и рицар без броня. Пречупени и тъжни рози. А смея ли да я опиша? Ти вече я позна. Такава хубава, рееща се в жълто, почти приела, че е безнадежден случай. Микс от разни повърхностни признания, наред с всичко избутано назад. Достойно за мастило, а усещането – като за цял роман...
Поглеждаш ме – почти прозрачен съм. Важно е как звучи от мен. Не се подсмихвай, че ме разсмиваш – красавица е, признай, но тая същност... Виж ме, тръпна да целувам тия устни! А тя си тръгва и да знаеш как ме гледа...
И какво съветваш – да събирам дрехите от пода?! Че само прозвището ми на рицар... Да ти кажа още нещичко. Търся си цигара – палитрата е пълна.
© А.Д. Всички права запазени