Вече пътуваме към Рая. Едно хубаво, асфалтирано шосе с маркировка и пътни знаци. Вярно маркировката малко е странна, защо като я настъпиш и охка. Сигурно са я направили така, за да не кривнеш от правия път. Те и знаците са странни. Например има знак "влизането, забранено и двете посоки", а в средата оплезен емотикон. На сто метра е табела "Път с предимство" и в средата нарисувано Разпятието. Гледам един знак "Внимание" и изрисувани някакви, май са птички. Питам Никой, какво значи, а той:

- Не са птички, мой човек. Херувимчета са.

Изведнъж падна гъста мъгла и на предното стъкло нещо се плюсна. После още едно и още едно... Различих, че са херувими и се разкрещях:

- Веднага намали, убиваш херувимите!

- Спокооо, ша възкръснат. Нищо им няма.

Тъкмо излязохме от мъглата и пътят се разтрои. Питам моя гид:

- А, сега накъде?

- Не са притеснявай, туй са холограми за тия, къде не са праведни, да кривнат по лошия път.

Вече пред нас е Раят. Големи дървени порти и висока ограда.  На челно място сложен надпис:

"Внасянето на плодове и влечуги СТРОГО ЗАБРАНЕНО!!!

Отпред един старец със светлоотразителна жилетка и наниз с ключове. До него, двама в бяло облекло с бели крила и бяло боядисани автомати узи. Нямаше и пукната душа наоколо.

Никой слезе от колата да се разправя, а аз след него.

- Здрастиий, Началство! Ша ни пуснеш ли, да си земем малко цигарки?

- Слушай, Никой! Вече за кой път ми правиш проблеми. Последният вкара в Рая три чувала ябълки и всички плюскаха до премала познания. По-предният пусна една камара змии. По-по- предният влязоха цяла група блудници, щото искали ужким да видят Рая и да се покаят. Няма да стане сега.

- Виж, кво. Да не си отварям устата, че ти три пъти чупи ключа за Рая и трябваше да водя от Ада касоразбивачи. Поне пет пъти те намирам заспал...

Един от тия с узитата се доближи:

- Ваше Светейшество, тоя прави проблеми ли, за да го гръмна.

- А, гръмни ма, че ша пишеш цяла вечност доклади, що си ма гръмнал.

- Спокойно, Архангеле! Той си тръгва!

Качихме се в колата и Никой с мръсна газ подкара около оградата. Твърде дълго пътувахме и изведнъж тя свърши. Пред нас бе обширно зелено поле и...

Някаква група хора. Едни държаха огромни прожектори, други бутаха камери, а в средата беше мъж с бяла роба. Седнал на сгъваемо столче, а на гърба пише "Режисьор".

- Стоп!... Стоп!... Стоп! Спрете камерите и осветлението!

Никой с приведен гръб се затича към Него.

- А, бе идиот, колко пъти да ти казвам да не минаваш зад декорите! Съсипа сумати време и лента, и ти ли ша плащаш на статистите, и персонала?

Докато Никой пелтечеше и се обясняваше, аз тръгнах по една пътечка застлана с бели камъчета. След няколко крачки видях едно момиче седнало в тревата и около него купчини с цигари.

- Прекрасно създание, ще ми продадеш ли малко цигари?

- Те са безплатни, вземете си, колкото искате. Ето една опитайте вкуса им.

В ръката и димеше дълга цигара. Грабнах я, защото мечтаех да напълня дроба си с пушек. Дръпнах дълбоко и...

Бях влюбен. Наистина влюбен, както никога до сега. Не знаех, в кого съм влюбен, но бях влюбен!!! Погледнах нагоре към синьото небе, а там имаше стълба от бели облачета. Хвърлих цигарата и тръгнах по нея. Нагоре... Нагоре... Момичето извика след мен:

- А цигарите?

- Не ми трябват! Те са порок.

Чух, как в далечината някой извика:

- Тишина! Клапа! Втори дубъл!

                                                               Следва продължение