7.03.2007 г., 10:31 ч.

ЦСКА-Левски, 1:0 за Джоката 

  Проза
1216 0 7
1 мин за четене
   С Джоката си имахме закачка. Баща ми реши, че трябва да съм от "ЦСКА".
   Затова, когато минаваше покрай нас, Джоката непрекъснато ме навиваше да кажа "Само "Левски!" Аз обаче, от страх да не ми се кара баща ми, героически отстоявах моето "Само ЦСКА!"
   Получаваше се нещо подобно:
   - Кажи, само "Левски"!"
   - Няма! Само "ЦСКА"!"
   - Само "Левски"!
   - Само "ЦСКА"!
   И така, до безкрай...
   Но един ден...
   - Кажи само "Левски"!
   - Само "ЦСКА".
   - Само "Левски"
   - Само "ЦСКА"
   - Само "ЦСКА" - каза Джоката.
   И нали беше все на обратно, изпуснах се и му казах:
   - Само "Левски"...
   И тук на лицето на Джоката се разля една щастлива усмивка. Той се изсмя звучно и си тръгна по пътя.
   А на мен ми стана обидно, че ме излъгаха по такъв левашки начин и предадох клуба, чиято чест трябваше да пазя. И заревах. Заревах неутешимо...
   Идва баща ми и ме пита:
   - Що ревеш?
   - Ами аз... Хлъц! Аз казах... Хлъц!, казах... "Само Левски!". Ъъъъъъъъъъъъ!
   Честно казано, уплаших се не на шега и след като си признах, очаквах рестриктивните мерки.
   Обаче за моя изненада, баща ми се засмя и само ми каза:
   - Ще му кажа аз на Джоката!

© Пенко Пенков Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??