19.02.2024 г., 10:04 ч.

Cui bono? 

  Проза » Други
5.0 / 5
344 3 14
3 мин за четене
Вечният въпрос на скептиците…
Нормалноте хора от типа Юрая Хийп са улеснени – те вярват. А вярата по условие изключва мисленето.
Което пък винаги започва със съмнението. Казват ти нещо – мисленето върви по търсенето на отговори. Въпросите са река: Кой ти го казва? Защо ти го казва? Защо именно на теб? А така ли е? Защо… Защо… Защо…
Още великият Кант е казал: „Подлагай всичко на съмнение!“…
Всичко!
Обаче, ако не се съмняваш, ако приемаш нещо безусловно… Ако вярваш, когато някой съгреши дори /опората на болшевиките, наивниците и глупаците юрайчовци/…
Умрял Навални…
Леле, убит!!!
Само дето глупакът вие: „Загробиха го!“, а мислещият започва с въпроси. Кой го казва? А защо?
Най-удобният „критик“ на Путин. Гръмогласен и кух. При това не устоял на нрава си и затънал в далавери, което дава възможност на властта да го държи на кукичката.
Нелеп и некадърен. Спомнете си „двореца на Путин“. Една елементарна провокация не можа да извърти…
Осъдиха го по жалба на френската фирма „Ив Роше“, имала небл ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Коновски Всички права запазени

Предложения