13 мин за четене
Въодушевлението на Мъндьо малко спаднало, когато акушерката му съобщила, че Найден, всъщност е Найдена, но както са казали хората: не можеш да посееш пшеница, а да ти се родят картофи. Затова Мъндьо решил, че Найден се отлага за следващата сеитба.
Акушерката положила дъщеричката в неговите ръце. В мига, в който очите на Найдена блеснали, озарили неговото лице, той се ухилил като дорест кон и забравил за предчувствията си.
За всички от селото беше голяма изненада, защото не се беше раждало скоро толкова красиво момиче в околността, ако не броим сестрата на Надя – Цветелина, която я изпреварваше само с три години.
Улицата растеше от деца. Дъждът ги поливаше, слънцето ги хранеше, а игрите ги възпитаваха. Случваше се в тъмната нощ, някой жител да побегне към чужбина. Изчезваше тихомълком и чак след някоя година ставаше ясно, че си е продал къщата и сега там живеят непознати хора. Появиха се пришълци със скъпи коли. Взеха да си правят басейни, да вдигат етаж, след етаж, изпипваха всяко ъгъл ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация