Когато се прибираше от Насим, Цвети ѝ казваше:
– Той ще разбие сърцето ти.
Казваше го банално, сякаш го беше прочела в любовен роман. Напомняше го с шумолещ глас, докато Надя падаше в ръцете му като в топла трева. Когато звездното, туптящо небе изгаряше душата ѝ, когато излизаше от банята и търсеше в гардероба си – каква по-красива дреха да облече. Когато започна да излиза със сестра си, а възмъжалите младежи преоткриваха нейната хубост – на онази боледуващата Найдена – и си казваха, че тя не може да е била болна. Чрез тях Цвети отново ѝ го напомняше, предавайки поканите им за срещи. " Той ще разбие сърцето ти, сестричке."
За последно я предупреди, когато отидоха на дискотека, но тя вече беше тръгнала към него.
Той стоеше зад пулта. Видя я как бавно и уверено си проправя път през навалицата. Хората танцуваха, но като я видеха, забавяха движеине и се отдръпваха бавно на две страни, правейки ѝ път да мине. Вървеше между тях с бялото чело, с блесналите очи, с нецелувани днес устни, и поро ...