Когато се събуди, за пореден път, започна да търси нов изход. Изходът към финала.
Всъщност... нямаше такъв. Нямаше и решение на задачата. Нямаше път назад. Беше агония - безкрайна и мъчителна, нощна тишина и сутрини пълни с отаечни кошмари. После заминаването. Амбициите. Университетът. Смяната на местожителствата.
Метаморфози. Пропадания и стремежи към светлината. Неловки ситуации и съдба, поставяща ги отново и отново на един и същи път ... Но краят ...
Усещаше го понякога, когато излизаше със сестра си, долавяше още честотите на гласа му, затрупан някъде надълбоко, дълбоко екнеше като зов за помощ. Но защо тя го чуваше? Не разбираше.
Не искаше да знае нищо повече. Още по малко да го поглежда. Беше я замъкнал на острова, после я беше оставил, а сега имаше наглостта да стои на същия тротоар и да я гледа така, сякаш съжалява.
Не знаеше, че Насим я следи. Не предполагаше, че я наблюдава, докато влиза в ресторанта тази вечер. Докато прибира роклята към краката си, сяда до приятелите на Цве ...