До три часът Насим не мигна. Освен юлската жега, сега и друго го мъчеше. Отиде в баничарницата и заметна една хавлия на врата. Захвана се да меси тестото, но бялото видение пак се появи. Опиваше се да сравни момичето с Цветелина – дъщерята на Гошо, но – не! Не беше Цвети, нея щеше да я познае. Друга беше и по-бяла, и по-хубава, с разпилени, тъмни, божествени и непокорни коси, а от осанката ѝ струеше бяла светлина като от цъфнало през нощта цвете. Подобно цвете той беше виждал по новинарска емисия, докато живееше в Англия. Предаваха го на живо от някаква ботаническа градина, а журналистката, изпълнена с еуфория, обясняваше, че са заснели чудото на разцъфването. Направи му впечатление още тогава, а ето че подобно, но от плът и кръв цвете съществувало. Насим поспря да изтрие потта от челото си и се замисли. Както мислеше, така го обливаше горещината, лъхаща от фурната. Нямаше време за много разсъждения. Разточи топче тесто, разпъна го хубаво и то стана прозрачно. Набързо наръси сиренето, ...