8 мин за четене
Сънуваш ли още? Недей! Никой не вижда сънщата ти, а ти ги забравяш в мига, в който се събудиш.
Защо си мислиш, че накой чува виковете ти през нощта? Защо мислиш, че, прегръщайки възглавницата, ще получиш утеха?
Не сънувай!
Не мисли!
Не мечтай!
Усмихни се, защото те има! Не просто някъде и не просто някога!
Тук и сега!
* * *
Онези жълти цветя, току – що откъснати. Подарени на някого от някого. С капчици роса по тях. Или сълзи? Заради нечий пропилян живот...Заради нечие моментно щастие...
И едни други цветя. Сухи. Като очите.
Протягам ръката си, стискайки повехналите стръкове. От дълго време искам да ги подаря на някого. Но няма на кого. Затова са почти мъртви...
Вървя по улиците на София. Преди по – малко от час луната ги освети. Градът скоро няма да заспи. Нито аз... ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация