Спеше ми се по цял ден. Спеше ми се не само заради часовата разлика и еуфорията, не само, защото работех от сутрин до вечер, а защото се чувствах сама. Беше ми все тая дали ще спя, или ще разглеждам подредените им, чисти, докарващи те до умопомрачение улици. Спеше ми се, докато не дойде другото момиче. Беше от Русия, Катя, с най-чистите черти, които съм виждала през живота си и най-кафявите очи, в които не можеш да различиш дали зениците се свиват или разширяват. Още в първия момент, като я видях как дърпа с всичка сила куфара си по вътрешните стълби на къщата, се запитах: “Какво прави тя тук?” Една мечтателна и усмихната, все едно беше съзряла в двора отпред басейн със стъклен бар по средата. Отнесена, фина, приятелски настроена, с гъделичкащ акцент, вместо “thank you”, произнасяше “senk you” и предполагам, че в този момент зениците и се разширяваха. Благодарение на женската си интуиция, започнах и аз да се държа отнесено, защото усещах, че започвам да следя всичките и движения като м ...