Да…?!?

Човечето твое аз съм

и в теб живея аз,

опитвам се да ти говоря, но ти не слушаш сякаш,

мислиш си знаеш всичко и на твоята я караш,

аз ни най-малко искам да те боли,

любовта ти пред теб всеки ден стои,

а ти сякаш не я виждаш с тез очи,

любовта ти хубава е и светла е,

но тя не знае вече сякаш и ти каква си,

любовта е силно чувство,

обичта е другото и име,

тя нивга не може да се задуши,

а просто във времето да се отложи,

а дали ще издържи, от вас зависи,

колко силно искате я тя да остане между вас,

давайте си… показвайте си... целувайте се, прегръщайте се,

помагайте си, правете всичко, което ви прави щастливи един друг,

никога не отказвайте се… един от друг. Най-лесно е да кажеш НЕ,

ценете се, докато тя е между вас, след това това не би имало смисъл,

в любовта няма грешни и виновни, в нея има само Влюбени,

за нея никога не е късно…

Тя може във всеки миг да те завърти, а ти обърни се,

щом тя те вика, приеми я и дай и нещо и ти,

инак тя би бавно угаснала, бавно-бавно и не ще разбереш,

как така изведнъж стана…

За любов винаги време има,

само и желанието да е с него.

“Обичам те, богиньо моя.”

- каза човечето и скри се зад буквите отново.