3 мин за четене
Доволна ли си сега?
Доволна ли си, когато изпълни дълга си?
Доволна ли си, когато най-сетне края настъпи?
Края на онази искреност, онази свързаност, в чиято греховност тъй непреклонно вярва?
Свързаност, която тъй мощно разпалваше пламъчето на смисъл у теб. Тъй ярко пробуждаше спящата истина вътре в теб и с всичката си чистота оголваше дълбините, скрити и заровени в душата ти, далеч от света, далеч от хората, далеч от опасността. Свързаност, която се чувстваше тъй правилна, тъй безкористна, тъй истинска. Свързаност, която дълго вярваше, че не би могла да съществува. Свързаност, от която ти се уплаши.
Доволна ли си, когато проклетата ти двойственост най-накрая бе принудена да заеме едната страна? Принудена от собствените ти жалки стремежи да бъдеш господаря на собствената си неизбежност, та да не би случайно да изпуснеш от ръцете си контрола, чрез който заблудено си мислеше, че управляваш чувствата си, състоянията си, решенията, които взимаш, последствията, потока на случванията в живота ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация