/из сборника с ужасии "Тя"/
- Още едно кафенце ще пийна… Аха, и ти ще си сипеш… Ами така е – с тая карантина не можем се видя, все по телефона пием кафе. Не може приказка да си продумаме като хората, да видим кой коя кога къде как…
А, самичка съм. Само моят е в източната спалня, ама него кой го брои… Да, реших да ремонтирам там, та сега ще поразчистя… Е, той изнася по-едрите вещи, диваните трябва да извлече, библиотеката да опразни, да я премести в средата, да увие всичко в найлоните…
Аз ли? Ами аз моята я свърших! Прибрах си кутийката с украшенията, имах малко обувки – ама, не, само двайсетина чифта, в шкафа под единия диван, та го накарах да ги премести. Да, де – и той имаше обувки там – едни маратонки и едни зимни. Прибра ги, даже се опитва да се прави на хитър. Да оставел едните, че можело на заместника му да потрябват… Той носи 45 номер, а Пешо е с 43, как ще му станат? Ама се въздържах, не вдигнах скандал за пустото му любопитство…
Защо, викаш, да ремонтирам спалнята? Ми не знам ...