ДА ИДВА ЗИМАТА
- Да идва зимата – току го изтърси Малкият Котур и ни остави всичките с увиснали ченета.
Темата беше небивалият за август североизточен вятър, вълнението от 3 бала и цената на сафрида, кога по-дребният от близнаците, известни в махалата като Котараците, подхвърли горната реплика и събра погледите ни.
- Ми, тъй ми! Писна ми вече от жеги, влага, комари, летни вируси с дългосрочни последици, социално-психологически напрежения и нескончаеми душевни терзания.
Последва технологична пауза, в която ние, местните зевзеци смилахме казаното и както винаги пръв се окопити Митьо Семето:
- Чакай, чакай, Малък Котьо! Я, да я караме подред! Туй за жегите, комарите и влагата е тъй. Туй за вирусите и последиците си е само твой проблем, щото ядеш квот ти падне и рядко ползваш вилица. Ама за социалните и духовните работи, ще трябва да се аргументираш – завъртя дланта си нагоре Семето, накриви глава и примижа досущ като Парцалев.
- Добре, бе Семе, слушай и съобразявай! Първо на първо, огледа ...