Aleks-Green (Александра)
24 227
5.06.2010 г., 10:14 ч.

Да изгубиш себе си 

  Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми
1313 0 2

Тя се появи от мъглата, съвсем бледа и чиста...

Черната ù коса се спускаше по раменете ù, като водопад от изгубени мечти.

Спомените бледи минаваха пред заскрежените ù очи, като филмова лента на бавен каданс...

Студът обгръщаше тялото ù, като нежна трепнеща прегръдка...

Не знаеше къде е, не знаеше коя е... но не я инересуваше.

Знаеше само, че освен себе си е изгубила и смисъла на своя живот.

© Александра Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??