ДА МИ ДАДЕШ НЕЩО
Гледам го, как сладко си смучи пред кафенето цигарата и ми текат лигите, щото има три дена до пенсията, пък в джоба ми сал 5 лева.
Не ми е баш авер Вальо Главния, но срам-не срам се изтопорчих насреща му и примецах:
- Градски, що не почерпиш една, че ги привърших?
- Може бе, Даскале, може, ама нещо трябва да ми дадеш – намигна оня и се опита да изимитира жеста на Митьо Семето, ама не можа да го докара.
- Какво да ти дам, драги, нали ма знаеш, че съм фукара – гледам да мина метър аз, а оня си държи на неговото, че чак ми дойде наум притчата за Иисус и самарянката.
Скъсах си едно копче от якето, даде ме той цигарката, засмуках я жадно, а Главният току се хили като рапон насреща ми:
- Слушай сега тоз иширет! Ти може и да не знаеш, но едно време бях главен счетоводител на физкултурно дружество „Червеният септември”. Развивахме там футбол, волейбол и тенис на маса. Във футбола и волейбола бяхме гола вода, ама изскочи едно момиче в тениса, бре-е-е чак в националната листа вл ...