Последната дума е винаги на мъжа!
- Да, мило...
Квартална мъдрост
- Да, мило!!!
Тя се беше събудила. Викаше ме. Зарязах веднага чиниите. Леката тревожност в гласа и ме накара да забързам крачка.
- Добро утро, мило! Добре ли спа?
- Ще ми направиш ли кафенце? – Забелязвам известна мъгла в очите ù. Една аларма се включва в главата ми.
- Как го искаш, миличко? С мед и без мляко ли?
- Какво ме питаш като знаеш?!
Още две аларми започват да вият точно до ушите ми.
Отивам в кухнята. Изпипвам всяка подробност. Чашата, специалната лъжица. Меда ще си го слага сама, че сега със сигурност няма да го уцеля. Стоя напрегнат до кафемашината и се моля кафето да е станало преди да се е изнервила. В същото време трескаво премятам каква може да е причината за лошото ù настроение. Какво казах снощи? Студ? Лош сън?
Грабвам кафето и с усмивка го слагам пред нея. Оставям меда и лъжичката и отварям капака на буркана да ù е по-лесно. ...