ДА ОСЪЗНАЕ ИСТИНСКАТА СИЛА НА ЛЮБОВТА

"Дали ще продължава това до край!" - мислено се питаше Мария. Толкова много го обичаше, а той изчезна в дън земя. Нямаше ни вест, ни кост от  него. Изглежда, че парите за него бяха цялата му същност, макар че твърдеше обратното. Когато разбра, че тя не може да му дава повече, просто се скри. Мария продължи да му пише всеки ден писма, но нямаше никакъв отговор. Значи, всичко беше само едно прикритие, че я обича с цялото си сърце и душа! Явно, той беше се слял със света на парите и любовта за него беше само една игра. Беше му лесно да каже "обичам те", без да влага чувство в това. Но, такъв беше светът. Свят без любов. Свят на безразличие и коварство. Парите властваха навсякъде, а особено когато ги нямаш. Ти търсиш откъде да ги вземеш, кого да излъжеш, или откраднеш.  Така и той, човекът на това време. Но все пак, Мария се надяваше, че ще се появи отнякъде и ще каже "обичам те", или ще  излъже  нещо, защото лъжата беше негов стил. А може  би, някъде в  сърцето му говореше гласът на истината, с която, може би, той в този момент се бореше. Много жени беше лъгал за пари. Така и Мария. Тя знаеше, че всичко е лъжа. Нея той не можеше да излъже, защото сънува истинската му същност. Но все пак, имаше едно но. Може би, той щеше да осъзнае нейното сърце, нейната искрена и добра душа, която отговаряше на неговите лъжи с всеотдайност и любов, защото тя не можеше да бъде друга. Да, той ù казваше "ти си моят ангел". Това значеше много. Как да не бъде неговият ангел, спасител, когато той не можеше да намери себе си. Понякога изпадаше в безизходица и само с нея споделяше своята болка. Ето, това беше всичко. Това беше неговият път, по който беше тръгнал. Път, който го водеше все по-надолу и по-надолу. А Мария искаше с цялото си сърце да му помогне, за да намери себе си и да бъде спасен от живота, който водеше той. Да осъзнае истинската сила на любовта.