Посветено на едни специални хора от едно специално място... в София...
Вървял си един човек по улицата и намерил щастие.
–Ти какво си - попитал човекът.
– Аз съм загубено щастие - отговорило щастието.
– Щом си загубено, значи си мое - казал човекът, взел щастието и продължил пътя си.
Не усетил никва радост, все едно нямал щастие.
– Сега защо не съм щастлив? - попитал човекът щастието.
– Защото, като вземеш щастието на друг, твоето не става по-голямо…