Човекът е себично същество. Мисли само за себе си. Живее само за себе си. Загриженост - това е непозната дума. Всеки ден минава покрай бедняка в подлеза, но замислен в собствените си проблеми, заслепен от собствените си тревоги, дори не го забелязва. Погледът му минава покрай гладните голи дечица на улицата като през стъкло. Не изпитва истинско състрадание. Не дава милостиня. Не прави дарения. Не помага на другите. Не се замисля над чуждите страдания, нали си има свои собствени? А не осъзнава, че вече дори не е човек. Просто същество. Не живее, съществува. Какъв е смисълът? Да се нахраниш, да си купиш нещо, от което, честно казано, нямаш нужда? Ако поне за миг отвори очите си, човекът ще види, че много по-лоши неща могат да го сполетят. Ще осъзнае, че ако се откаже от един шоколад или дори от една закуска, може да участва в спасението на нечий живот. А ако все пак няма паричната възможност да помогне, би могъл да го направи морално, да даде надежда, проявявайки състрадание и разбиране. ...