Да продаваш акъл

Моята работа е продавам книги. Но номерът е не в това да даваш на хората това, което искат, а това, от което имат нужда. Пример: влиза готина наконтена мадама, разглежда с интерес, какъвто аз бих проявила към изложба на тоалетни казанчета (да не се обиждат водопроводчиците, и казанчетата имат свой чар). Скъпата ми клиентка по някое време решава, че самоинициативното  търсенето на каквото и да било, си е мисията  невъзможна и се усмихва сладко и чаровно произнася:

• - На Ехо имате ли нещо.

Сдържам се от коментара че прах ехо савекс има в отсрещния магазин. И мило показвам рафта, на който, освен книгите на Еко всичко друго е популярния чик лит от сорта на "Ако вибраторите имаха клепачи" и други книжки с розови корички. Умберто Еко е само за заблуда на противника, за да привлича вниманието. И така, клиентката само поглежда скучните черни корици на "Името на розата", след което налита на розовкото. И така тя излиза с щастлива усмивка, две книжки в готино пликче с огромен надпис "КНИЖАРНИЦА... " (без реклами) и чувството, че се образова и развива. И всъщност наистина си е така, ако и бях пробутала  Еко, нямаше да го прочете със сигурност, а и тоя човек има способността да отказва такива сладурчета от четенето завинаги, което мен не ме устройва. Давам й това, от което има нужда и тя ми дава това, от което се нуждая - клиентка, която купува книги и е доволна.

Освен със сладки същества, често се сблъсквам и с мрачни субекти, които задават въпроси от сорта:

• - Тук книги ли продавате?
• - Извинявайте, авто частите тук ли бяха?
• - А тоалетна хартия дали имате?

Е на тоя въпрос не издържах и отговорих:

• - Имам нов продукт 2 в едно, прочиташ страницата, после късаш и използваш по предназначение.

За малко да си купи едно доста дебелшко книжле с вицове и учудващо меки страници... Май беше на зор...

Третият вид смущаващи създания на столичната джунгла са ромите. Не съм расистка, ама след като ме попитаха:

• - Какоооо, кажи са, един мой приятел има едни такива книжки, като тея тука, къде може да ги продаде?

Схванах, че от отговора ми зависи дали тоя приятел няма да бъде той, а мойте книжки неговите. И в нещастен опит да се съхраня поверената стока изръсих:

• - Никъде не може, то и тука едвам ги продавам.
• - Еми така е като акъл им пробутваш, то тоя, дето си има, за какво му е да купува, а тия, дето нямат, и да купуват, се тая.

Добре е че повечето хора не мислят, че продавам акъл, защото определено не мисля, че бих могла да продам нещо което аз самата не притежавам. Аз съм просто/а продавачка...