Сега, тя беше изгубила всичко.
За това капеха тези сълзи.
Тя знаеше, че всичко, КАКТО ВИНАГИ  е зависело само от нея... и това я  натъжаваше още повече.Държанието й успя да отблъсне  нейн верен приятел и макар, че тя мислеше, че това ще бъде помощ в жалкия й опит да спре едно истинско(за нея) приятелство, в същност се оказа сол в  огромната рана.
   Сега тя плачеше тихо, със сърце пропито от болка,защото знаеше, че това е само началото на големият край... големият край, който  в същност слагаше тя.
   Знаеше, че "утре" трябва да изрече много по-обидни думи, които щяха да наранят не само нея.Това я съсипваше,защото болката вече й идваше в повече.
   Неразбирателството с родителите й я съсипваше душевно,а събитията в социалния й живот я объркваха прекалено много.Бяха й останали само ТЕ-единствената й опора.Единствените хора с които тя нямаше кръвна връзка и за които беше готова да даде ВСИЧКО,без дори да се замисли.
   Тя  знаеше, че не е добър приятел,но даваше всичко от себе си.Факта, че не намираше думи с които да помогне за приятелските проблеми,я караше да се чувства ненужна.
   Нещата...просто не вървяха.Тя беше принципен човек и винаги казваше, че когато създава дискомфорт на някого, просто ще се оттегли,а сега... чувстваше точно това и не искаше да пречи.
   За пpъв път в живота си се чувстваше така.
   Тя винаги е била на върха и това поведение...не и беше присъщо.
   Беше лоша и го  знаеше,предупреждаваше, а никой не искаше да я чуе.И сега,заради чуждата глухота,  страдаше тя.
   Плачеше и знаеше, че не постъпва правилно,но знаеше също и че ако сега при раздялата боли....то значи по-нататък щеше да боли много повече,а тя не обичаше да изпитва този тип болки.
   Знаеше, че ТРЯБВА да бъде сама, защтото ако е сама нямаше да мисли за: грешки, проблеми и вероятности.Нямаше да мисли за тях, защото умееше да се самозалгва.Така направи и този път.
   Изправи се спокойно от стола, разпусна косата си ,огледа се...Обърна се,взе чашата и я изпи на един дъх...замая се...принципно носеше на пиене, но... въпреки това, не обичаше, да решава проблемите си така.
Отново се обърна и се отправи към леглото.Легна...
   Сега всичко беше наред,защото пак беше проявила умението, което владееше най-добре-самозалъгването.Дълбоко в себе си знаеше,че  за някои хора изглежда...жалка,но сега тя беше на отново на върха,защото отново беше ЕГОИСТ,а така тя се чувстваше добре.
    Затвори очи и от тях падна една сълза,издаваща за пореден път истинските й чувства....
    Но тя беше на върха.И сега всичко беше на ред...макар изгарящата сърцето й болка.
    Да...беше егоист...но този път...този път самозалъгването,като че ли не подейства