Двамата приятели седяха в големият хол. Димът от цигарите им  се прокрадваше през светлината на поло полу приглушеното осветление. Всеки от тях беше погълнат от собствения си проблем. Това по някакъв особен начин се отразяваше на тишината. Сякаш ако човек се заслушаше щеше да чуе мислите им. Тази картина оставаше непроменена вече около два часа докато най – накрая единия промълви:

            - Ти загуби парите си, а аз любовта си. Просто не мога да си представя какво ще правим сега!?

            Другият мъж изкара голямо кълбо дим и без да откъсва поглед от него отговори:

            - Ще се усмихнем и скоро всичко ще изчезне. – и усмивка се прокрадна по бузите му, като сянка в нощта.

            След тази нощ всеки пое по своя път. Двамата приятели направиха своя избор и започнаха да преследват целите си.

            Всеки от тях беше решил да върне загубеното, дори с цената на своя живот, но методите им се различаваха. Единият загърби миналото, зареди се с голям арсенал от позитивна енергия и се захвана с връщането парите си. Другият така и не се отърси от миналото. Не успя да преживее случилото се и не намери любовта отново.

            Сега три години по – късно те пак седяха в голям апартамент обзаведен със скъпи дизайнерски мебели. Холът беше огромен и много уютен.

            В един от кътовете на този хол се бяха настанили двамата приятели. Единият усмихнат широко се радваше на новата си придобивка, а именно този прекрасен апартамент. Върнал си загубените пари, той ги бе превърнал в още повече и  те продължаха да се трупат.

            Другият седеше до млада красива дама, която се усмихваше насила. Той дори не се опитваше да се преструва на щастлив. От онази нощ той се беше срещал с много жени, но всяка от тях не беше достойна за любовта му.

            Минаха тридесет и три години от онзи съдбоносен ден, които и двамата помнеха. Двамата приятели седяха в градината на нова вила.

            Отново позитивно настроен единият се наслаждаваше на момента.

            Другият женен за вече бивша манекенка, седеше погълнат от мисли за миналото.