Да си подредим празните буркани
Това го написах един ден, скоро след като карантината беше започнала , нямаше изглед изобщо да свърши, а аз нямах кой знае колко работа. Нямах и какво да правя в къщи и до затъпяване се взирах в айпада и решавах от най- трудните судоку.
Да спомена, между другото, че съм от щастливците, които ходим на работа истински, тоест, пътувам, срещам се с колеги , общуваме лице в лице, дори не всякога спазваме дистанция.
Но днес е почивен ден и няма да се включа в алгоритъма на много работещите, много значителните и тези, които изнасят всичко на гърба си.
...Събуждам се още в шест и нещо, защото вече биологичният ми часовник е по лятното време. Събуждам се с яд и леко главоболие. С яд, защото , както казах вече, почивам и мога да поспя до по- късно, а главоболието е от леко завишено кръвно. Изпивам си хапчетата, излежавам се и пак заспивам, този път до приличното осем и половина. После правя малко гимнастика и си сипвам мляко, едва боядисано от нескафето, не че мис ...