"Загадъчна" и "секси" бяха прилагателните, които я описваха на пръв поглед. Тези думи изникваха в съзнанието на всеки мъж, който имаше възможността да я зърне. Някои се възхищаваха тихо, други на глас, а трети бяха достатъчно самоуверени, за да я заговорят. Случваше се и тя да се захласне по някого, било то от любопитство или от удоволствие. Различното беше, че в големите ù тъмни очи имаше искра, която я отличаваше и издаваше. След като допуснеше някой да я опознае или поне да се опита, епитетите се превръщаха в "странна", рядко чуваше и "необикновена". Защо ли? Защото тя мълчеше или ако говореше, в началото не беше много изчерпателна. Тя бавно и на ум анализираше всеки един индивид, навлезнал в полезрението ù. Заключенията и изводите идваха за различен период от време, всичко зависеше от това до колко отсрещният представляваше трудност. За околните всичко й беше наред: големи очи, руса коса, достатъчно прелъстителни извивки, които тя умело подчертаваше, но никой не виждаше истинското й "аз"...
    Един ден съдбата я срещна с нейно отражение в мъжки облик. Висок, привлекателен, тайнствен и... анализиращ. За първи път тя беше обект на психологическо проучване, а не психолог. За първи път откри човек, четящ погледа й, движенията й, дори понякога тя биваше разбирана само по собствените й реакции. Всичко потръгна, бавно, но все пак... Освен разбиране и допълване имаше и страст, огън, който ги изгаряше... Сродни души? Никой не е в състояние да потвърди или отрече... но тя беше намерена, той беше разбиран и изслушван. Удивен от същността й повече, отколкото тя самата бе от неговата. Но няма нищо вечно... Всичко приключи внезапно, сякаш не е съществувало. Защо? Поредният въпрос без отговор.
    Появи се друг - обикновен, с визия, с приятен характер, но обикновен. Той я разсея, привлече я с онези мили думи, които всеки един мъж знае кога да използва... и тя повярва. Реши, че трябва да забрави отражението си и това е единственият начин - с някой друг. 

     Но... всичко свърши преди да е започнало. Защо? Попадение на човек без сериозни намерения - грешното попадение. Явно така бе писано. Поплака, пожалва се, погледна се в огледалото и с почти доловим в тишината глас просъска, сякаш с омраза: "Ти си само тяло. Хората са слепи за вътрешния ти свят. Защо си правиш усилията да ги допускаш там, като те не виждат и не оценяват? Щом си само облик и визия за тях, действай по този начин!" - и потъна в съня си.