Борис слезе пеш до центъра на малкия град. Мина три, четири пресечки и стигна до главната улица на К. Това беше типичен малък американски град. От едната страна на главната улицата имаше бар и магазини, а от другата минаваше железопътна линия. Улицата свършваше до гарата. Борис тръгна натам. Качи се по стълбите до надлезът, който минаваше над релсите и посегна да извади пари от джоба си, за да си купи карта от машината за билети. След като не намери портфейла си, осъзна, че сутринта сигурно го е забравил вкъщи. Също така не му бяха платили – обикновено Майк, шефът на бригадата му, плащаше в понеделник, а сега беше петък. Както Майк казваше "Когато ви дължа пари, знам, че ще дойдете на работа отново при мен". Цялата бригада състояща се от още трима българи и шефа Майк си бяха тръгнали с бусчето от обекта, където бяха работили. За Борис нямаше място и той трябваше да се прибира с влака. Нямаше мобилен телефон. Стационарният му вършеше работа – почти във всички ситуации. Освен в тази.
Гра ...