Да спасим магарето на Матей Миткалото
Срокът на Матей Миткалото на небето изтекъл, и той се върнал в България. И с какво, с какво да се заеме - пак с това, което си знаел и можел:
намерил едно магаре, натоварил го с два сандъка с книги и тръгнал по селата, по сборове и по панаири, да ги продава. И като навлязал в планината, срещнали го двама разбойници, пардон, двама данъчни, придружени от двама полицаи, и го спрели.
- Ти къде си тръгнал?
- Да продавам книги.
- Ами разрешително имаш ли?
- Какво разрешително, от кого и защо разрешително, нали го правя на ползу роду?
- Знаем ви ние, уж всичко на ползу роду го правите, а своите джобове да пълните и данъци да не плащате. Фискален апарат носиш ли?
- Мммм??
- Касови бележки издаваш ли?
- Ммммм!?
- Откъде си се снабдил с книгите?
- Подаряват ми ги автори, дето са си ги издали и не знаят какво да ги правят.
- Много голямо нарушение! Всяка книга трябва да има сертификат: от кого и защо е издадена, в какъв тираж, баркод, на евростандартите отговаря ли, данъци и такси платени ли са. А ти трябва да имаш в себе си документ от кого и за колко си я купил и данък ДДС начислен ли е! – казал по-главният данъчен, след което се обърнал към полицаите:
- Сандъците с книгите, като контрабандна стока, да се изгорят. Магарето, като превозно средство за пренасяне на контрабандна стока, да се конфискува. На търговеца, до изясняване на обстоятелствата, да се приложи мярка за неотклонение 72 часа задържане под стража.
А аз вчера минавам покрай наказателния паркинг при театър София и гледам между колите вързано и магаре. Изпосталяло едно такова, гладно.
- Ах, какво прави това магаре тука? – запитах охраната.
- Това е магарето на Матей Миткалото. – отговори охранителят и ми разказа историята.
- Ами кой и с какво го храни?
- Никой с нищо. Ако вятърът му довлече листа от кестените, изяжда ги и това му е.
- А Матей сега къде е?
- Не се знае. Казват, че като му изтекли седемдесетте и два часа, възнесъл се пак и нямал намерение да се връща.
- Тцтцтцтц! Много жалко. Ама откъде да знае какви са сега законите. Ами това магаре все тука ли ще стои, то като спрат да капят листата и ще умре от глад. Дайте ми го да го харизаме на някой сиромах да си носи дървата, или в приют за животни ли да го настаним, що ли ...?
- Не може! За да се пусне, преди това трябва да се платят толкова стотин лева за престоя му тука, за паркинг. Ти ще ги платиш ли?
- Откъде у мене толкова пари! Ама не може така, все ще измислим нещо. Ще пуснем подписка в интернет, ще съберем пари и ще го освободим.
И ето пускам я. ПОДПИСКА: “ДА СПАСИМ МАГАРЕТО НА МАТЕЙ МИТКАЛОТО!"
Моля ви, да бъдем хора! Банковата сметка е ...............
© Ангел Чортов Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Поздрав, Ангел!
-
Да се смееш ли, да плачеш ли!Толкова си прав...Виж, ако нарушителят беше с дрога и джип, ще му се размине, как мислиш?
-
Смях през сълзи. На мен ми стана тъжно и гузно. Браво, Ангар.
-
И земята се е изменила. "Миткането" ( скитането) и просветителството,обществената дейност по будене българското самосъзнание, в днешно време е наказуемо... И май всички ще измрем като магарето, не от студ, а от духовен глад...И няма кой да ни спаси!
-
Благодаря ви за съпричастието, Валя, Ваня и Илко! Наистина първо трябва да се спаси живото същество, а после може да се помисли и за спасяване на българската книга. Макар такава подписка - за освобождаване на книгоразпространението от ДДС - вече да имаше, уви без резултат!
-
Ех, че ме разсмя!
Бива си я тая история, а и подписката! Хайде, щом си рекъл па да се подпишем! Поздрави! -
С усмивки!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
http://www.dnevnik.bg/video/2011/03/19/1062070_monolog_na_sedmicata_georgi_kocev_kmet_na_s_katunci/