Да спра и да погледам
Вече не знам какво е мързелът. Наричаш ме мързелива, но аз даже не знам какво значи това? Забрави го. По-ужасно е, че съм забравила какво е почивката. Да поседя на едно място и да си клатя краката, както съм виждала хората да го правят. Не мога дори да се опъна на леглото и да помоля някой да ми донесе студена кола, защото... просто не мога. Сядам на любимото си канапе и усещам как нервите продължават да пулсират в мен, сякаш не искат да спират работа, за да не загубят силата си. Това е хубаво, защото знам, че винаги съм нащрек.
Когато приключението свърши, се връщам към това добре забравено монотонно преживяване. Не ме радва, но се налага. И забравям кое е имало значение за мен преди. Вече не можеш да ме наречеш мързел. Вече не ме виждаш често, защото аз съм вече негова. Притежава ме животът, който се движи бързо, а аз не намирам смисъла в него. Не виждам какво може да ме зарадва утре, когато ще се събудя с мисълта, че няма нищо интересно да се случи днес и че ще ...