Всички сме били деца. Пазим детското в себе си. Някои милеем по детството, други не искаме да си спомняме за него. На някои ни е било прекрасно, на други не. На някои дори противно. Но каквото и да е било детството ни, то има какво да научим от него. Какво ли? Ами, всичко. Всичко важно за нас. Всичко, което винаги сме търсили. Всичко, което сме изгубили. Всичко, което сме искали. Там ще намерим отговорите на въпросите, които винаги сме искали да отговорим. Там е скрито щастието... Тъгата... Тайната... на Живота. Там сме скрити самите ние. Такива, каквито сме всъщност. Каквито винаги сме били. Там, където сме били себе си. Ние. Но в детството си ние правим грешки. Много грешки. И не говоря за лошите оценки и неподредената стая. Говоря за онези грешки, разбили нашите сърца. Грешките, които сега не бихме направили. А човек, като е дете грее като слънце. Но не цени това слънце. Прави неща, които потопяват това слънце в морето на сивия, "суровия" живот. Правят го ей така, напук. Без мисъл. ...