Джон държеше меката ù топла длан, усещайки напрежението и болката, които струяха от нея. Госпожа Тенди беше намерила известно спокойствие и не желаеше да отдръпне ръката си. Той беше коленичил пред леглото, сякаш се молеше; отчаяно му се искаше да направи така, че тя да се почувства по-добре. Само че не виждаше как би могъл да ù помогне.
– Ти си много мил с мен – каза тя и внимателно отдръпна ръката си. За момент Джон се почувства безполезен и празен. После осъзна колко важна за него е тази жена. Той протегна ръка и нежно докосна бузата ù. Лицето ù изведнъж придоби стреснато изражение, а малко след това очите ù запримигаха изненадано.
– Не исках да те засегна – каза той, докато се давеше в зелените ù очи.
– Все още се сепвам, когато някой изненадващо ме докосне. Не мога да се движа, затова се чувствам уязвима.
– Това няма да се повтори. Съчувствам ти и напълно те разбирам. В твоето състояние…
– Да, жалка гледка съм. Аз съм нещастна жена с потрошено тяло, която не може да прави друго, о ...