Ако някой ми беше казал, че аз – затворената и мълчалива Сияна, Сияна-темерутката, ще си излея най-съкровените тайни и даже най-срамната от тях пред напълно непознат човек, щях да му се изсмея. Мълчалива си бях от дете, но откакто тръгнах да митарствам по чужбина, съвсем отвикнах да споделям. Не че нямах приятелки – във всяка страна, на всяка нова работа, бързо намирах българи, намирахме лесно общ език, но аз се пазех от много приказки и рядко споменавах нещо за себе си. В Италия се бях сприятелила с една украинка, но и на нея не посмях да разкажа що за чудовище съм. Сигурно и другите си имаха тайни, моите, обаче, не бяха за вярване, камо ли за казване. В Гърция и Кипър гледах възрастни хора, и покрай тях съвсем отвикнах да говоря, бях се почти видиотила. В Италия ме наеха за детегледачка и тогава най-сетне осъзнах какво съм извършила! Бебето, което гледах, беше на три месеца, така че попаднах право в капана – всеки път, когато го гушнех, си представях моето момченце – такова, каквото ...