- Е хей! Къде така бе, мой човек? Май забравяш, че стъпваш на земята, а? Тази земя е твоя, в нея си се родил.
- Кой си ти да ме съдиш? Забрави ли откъде си дошъл?
- Да бе, да бе. Знам откъде съм дошъл, ама ти май не знаеш кой съм аз?
- Аз ли да не знам? Ти си оня, дето не почита нит майка, нит баща. А да не говорим за другите.
- Кой бе, а ти знаеш ли? Аз поне съм човек, ама ти забрави какво е да бъдеш човек.
- Я стига, де! Че като те подхвана, на решето ще те направя! Е, хей... Пък и се заканваш, тъй ли?
- Кой се заканва? Аз ли? Та ти не знаеш кой съм аз!
- Тъй ли! Че ти си от ония, дето много говорят, а всъщност са едно нищо.
- Ти пък да не ме познаваш? Аз кат те гледам тъй... Май и ти си едно нищо.
- Да бе. Аз съм едно нищо, а ти си нещо без съдържание.
Мислиш се, че като си сложил тия черни очила, никой не може да те познае?
- Аз ли? ...