О, там черният звънар,
Смел и твърд,
Бий на смърт –
Смърт!
Той над всички горд стои
Като някой господар –
Някой цар!
Едгар Алън По, „Камбаните”
Предвестник
1.
Нощта бе млада – там, където седеше той. От запад обаче започваха да веят хладните есенни ветрове и носеха със себе си тъмнина.
През деня по тези места бе призрачно. Нощем ставаше... гробовно. Единствените звуци, които достигаха до него, бяха далечният лай на някакво скитащо се псе и звуците на вятъра – стонове, вой и шепот... ала понякога шепотът заглъхваше и се превръщаше в ридание, в сподавен плач, който проехтяваше надалеч, отекваше в стените на изоставените, рушащи се къщи и напразно търсеше отклик и утеха. ...