Дори и да те спечеля, рано или късно ще избягаш, защото съм купчина боклук, който незнайно как си обикнала. Замисляйки се сега, ти се чудиш как е възможно да се влюбиш в мен, но аз ще ти кажа, това е резултатът от недообмислените ти действия преди време. Поддадена на своите моментни чувства, без база за сравнение. И сега когато има друг, го сравняваш с мен и виждаш колко по-добър е... Е, винаги има и по-добри от мен. Но целта на всичко е да се запази любовта между двамата, защото лично според мен единственото което крепи двама души са приятните мигове и спомени изживени заедно. Не мога да те държа насила, то това си е твоя работа какво ще правиш.

Замисли се само за миг, не искам повече. Винаги ли ще бягаш при следващият, който сметнеш за прекрасен? Винаги ли? Няма ли да се спреш? Или ще си останеш ненаситната жена. Каквото искаш това прави. Изборът си е изцяло твой... Няма да те спирам за нищо, защото съм те обикнал прекалено много. Няма да се правя на истински мъж да те спирам, защото не претендирам да съм такъв. Аз съм си аз и ти си си ти. Всеки е различен.