Един ден той излезе и тръгна по една улица. Дори краят й не се виждаше.
Докато вървеше размишлявше за нещата от живота, нещата, които ценим или недооценяваме. Около себе си виждаше много хора, които се радваха на хубавия ден, говореха и се смееха с приятели. Тои се чудеше кое е това нещо, което ги кара да са толкова щастливи и да приемат с усмивка несгодите в живота. През главата му минаваха толкова много мисли за живота и хората, а беше тръгнал просто на разходка по една дълга улица.
И както си вървеше, той срещна един човек, който го накара да се върне в спомените си. Сети се кой е този човек и как преди те двамата бяха досущ като хората, които сега срещаше. Двамата бяха неизменни приятели. Само че това така безценно приятелство беше свършило по нелеп начин и беше останало в миналото.
Причината за това забравено приятелство се бе спотаила в паметта му, неосъзната, от дълго време. Тя беше момент на суета, а може би дори егоизъм. Той дори не помнеше точната случка. Само че този единств ...