Раздялата с гаджето не ми се отрази добре. Тя не беше лоша, просто двамата бяхме твърде различни и нямаше смисъл да продължаваме. Въпреки това след като останах сам вместо облекчение, чувствах странна празнина. Не мога да кажа, че съм от онези мелодраматични личности, които изживяват всичко крайно емоционално, но със сигурност тя щеше да ми липсва.
Въпреки това животът продължава...
Няколко седмици настроението ми не беше от най-розовите, но след три- четири излизания с приятели, заведения и алкохол, всичко си дойде на мястото. Връщайки се към ергенския живот, чувството за вина, че съм оставил момичето съвсем избледня.
Една вечер след като се прибирах от работа ми се случи нещо доста интересно. Влизайки във входа на жилищната сграда, в която живеех се срещнах с един ангел... Малко по-висока от мен, тъмно руса коса, бледа кожа и светло сини очи. Сочни устни и малко чипо носле - класически ангел. И като да не повярваш ми се усмихна и ми каза "Здрасти!" Замръзнах на място и като последния ...