1. Магьосникът
Беше в края на декември, няколко дена преди навечерието на новата година. Стоях на една автобусна спирка в Истанбул в 6,30 сутринта и чаках да се съмне. След пътуването - това постоянно будене и унасяне на фона на друсащия ритъм на автобуса всред среднощния мрак, сега се чувствах замаяна и дезориентирана, а този ранен, тъмен час в огромен град, в който не познавах никой, ми бе некомфортен. Започнах да подозирам обаче, че това не е обикновен град. Докато се придвижвах от автогарата до тази спирка, вече няколко души се опитаха да ми помогнат и напътстват, все едно да помогнеш на някой е най-естественото нещо на този свят.
Минава доста време, докато чакам на автобусната спирка, може би повече от половин час, а него все още го няма. Покрай мен преминават забързани хора, предимно мъже, като сенки в нощта. Свивам си цигара и се чудя дали ще го позная от снимките в интернет. Отдавна не пуша сутрин, но нещо ми подсказва, че тук това ще се промени. Имам някакво особено усещане, м ...