ГЛАВА ЕДИНАДЕСЕТА: В АДСКИЯ КОШЕР
Жуженето се засилваше и ставаше направо непоносимо. Но странно защо момчето не усещаше досега с опасните насекоми. Внезапно шумът спря и там се появи една ръка. Беше отрязана. Момчето се ужаси. Беше неговата собствена. По дяволите! Какво търсеше тя тук! До нея имаше ритуален eрбузон10, който беше с дръжка, изработена от чист обсидиан и полирано до блясък острие. Може и да не изглеждаше много футуристично, но определено беше адски красиво. Кичур от косата на Казук Мон се мъдреше точно до острието. Момчето бавно започваше да проумява, че пъкленият заговор е много по-дълбок. Казук Мон не си сътрудничеше със демоничните сили по свое желание, защото ясно усещаше, че техните намерения се променят и в тях вече почти няма място за него, но силата на договора го задържаше и то се опитваше да го унищожи, но не можеше да го направи сам. Беше му необходима опитна мишка като Зонтул, която не задава твърде много въпроси и не претендира твърде много.
Пред очите му се ...