ГЛАВА ПЕТДЕСЕТ И ДЕВЕТА: ГРАДЪТ НА СВЕТЛИНАТА
Малцина бяха чували за подобно място, а там не беше ходил почти никой. Там всеки болен, недъгав, нещастен и уморен ветеран или дори най-обикновен просяк можеше да намери парченце хляб и сигурен подслон. В този град нямаше място за политика, за генни експерименти или извратени и супер развити форми на виртуална реалност. Този град беше реалност сам по себе си.
Сасия беше удивена, че изобщо са й разкрили за съществуването на подобно място. Да, тя се беше добрала до разработки за секретната Девета зона, която така и никога не успяха да открият.
“Градът на светлината” даваше надежда за спасение на толкова много измъчени души – там те щяха да открият покой и най-вероятно това място щеше да бъде техния последен пристан.
Никой нямаше представа кой го беше издигнал, нито къде беше точното му местонахождение.
Страшното пост апокалиптично усещаше се повтаряше за толкова много хора, че някои дори предпочитаха да отидат на това място доста по-рано.
Киб ...