15 мин за четене
СТАРИ ПРИЯТЕЛИ
“Има граница, докъдето приятелството може да ни даде прошка.”
Хилон
Всеки се надява детето му да го надмине по добри дела. Дори и да бъде пример за подражание. Но това не винаги е така. Не бяха минали повече от деветнадесет години по зегандарианското летоброене, когато някой напълно осъзна какво всъщност се случваше. Много деца не можеха да се събудят от своя кибернетичен сън. Дори и не искаха. “Спасете децата!” – бяха призивите, но това не беше достатъчно. Поражението вече отдавна беше нанесено и щетите нямаше да се поправят толкова лесно. Твърде трудно беше да се повярва, че тези субекти, отлично възпитани от родителите си, ще тръгнат по този път. Някъде в собственото си изкривено съзнание, те не отразяваха правилно реалността. Много от тях дори и не искаха да порастват. Войната за Ау Кактир и Втората преселническа вълна от Себур Наг на оцелелите приключенци бяха просто като капка в морето. Твърде мимолетно събитие, което между впрочем нямаше как да не бъде отбелязано ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация