Дежа ву
Понеделник сутрин. Отворих очи и видях джиесема си да свети с пропуснато обаждане. Компютърът ми стоеше включен и издаде стържещ шум. Стори ми се познато. „Дежаву" помислих си аз.
Понеделник сутрин. Отворих очи и чух звъненето на джиесема си. Приех обаждането и млад, гърлен мъжки глас прошепна със задоволство:
- Последен шанс.
Почти усетих как някъде там една самодоволна усмивка плъзва по лицето му. Без да губя повече време изкочих от леглото. Дразнещият шум на компютъра издрънча зад мен. Навлякох дънките си и черната блуза, на бегом облякох якето си и взех ключовете. Отворих вратата и заключих бързо. Прескочих заледената локва, която не се виждаше и затичах по стълбите надолу. Не стъпах на последното стъпало, прескочих го. Обърнах се и леко го изритах. Голяма част от него се срути. Не прекосих веднага на следващата улица, а изчаках колата по шосето първо да мине през калната локва. Пресякох и продължих по стълбите. Сторими се, че подраних, когато стигнах до пазара. Както очакв ...