Наближаваше три след полунощ. Горещият телефон на РПУ-то иззвъня, готов да даде показания. Дежурният полицай - мл. сержант Михайлов, остави пасианса и вдигна с нежелание:
- Пицария „Прадо“, с какво можем да ви бъдем полезни?!
Отсреща не отговориха,чуваше се само тихо, накъсано дишане, силно тропане като по врата и приглушени мъжки викове: „-Отвори, кучко, тази вечер си моя!!“
- Ало, в опасност ли сте, къде се намирате!?
Дишането отсреща стана още по-накъсано. Виковете се засилиха: „Отваряй, че ще те изкормя! Преди това ще те изнасиля с маркуча на прахосмукачката, не заслужаваш повече, мръсницо!“
Мл. сержант Михайлов се отегчи, прозя се и затвори. Продължи да реди пасианса. Този доста му се опъна – от четири дни го мъчеше и все не излизаше. Това го влудяваше. След малко телефонният звън отново го изпрати в Страната на незначителните подробности:
- Йелоу такси, с какво можем да ви бъдем полезни?
- Ало, шегаджията! Току-що двама гамени с качулки на главата разбира витрината на магазин. Ад ...