Или кратък наръчник как да (не) се държим с жени в деликатно състояние (бременност).

С носталгия си припомням не дотам далечното минало, когато да си бременна беше състояние на почит, уважение, и най-важното - тяхното засвидетелствуване от околните. Умилявам се, припомняйки си как хората се чувстваха длъжни да отстъпят мястото си в автобуса, как даваха предимство на опашката в магазина, как млади тимуровски команди се изпотрепваха помежду си в надпревара коя от тях да пренесе покупките до вкъщи или да помогне при пресичането на оживена улица... Ех, времена... ех, спомени... Та нали това е най-хубавото, най-естественото и жизнеутвърждаващо състояние на жената - да създава и дарява нов живот... Колко пъти в живота й ще се случи? Един? Два, три? (Не говорим за етноси, при които това е перманентно състояние) Та... какво се промени в обществото ни, в съзнанието ни, бита ни, та малкото уважение, което дължахме на жената, очакваща живот й бе отнето?...

Като имаща честта да съм в това (не)благоприятно, (не)благоразумно и крайно (не)благоприлично състояние или с две думи - като потърпевша си позволих да спретна този кратък, бърз наръчник за това как да се държим с бременната жена (иначе казано как да направим живота й през този период един незабравим АД)

Първо - видите ли непозната бременна на улицата не пропускайте да смръщите вежди и да я изгледате с най-неприязнения поглед, на който сте способни (по възможност погледът да е насочен към корема й). Ако усещате затруднение, представете си, че сте настъпили изпражнение. Догади ли ви се - още по-добре. Отвращението, което ще се изпише на лицето ви, е достатъчно бъдещата майчица да се разтрепери от ужас и да се опитва да крие корема си с всички подръчни средства, с цел предпазване отрочето от негативните емоции и влияния, които струят от вас. Да се шашка - сега й се е паднало!

Ако навън е 40 градусова жега и бремелинката си е позволила лукса да се облече "потресаващо" разголено, т.е. се вижда част от корема й, не пропускайте да я заклеймите веднага на висок глас за безразсъдството й. Най-вече наблегнете на неестетичността, вулгарността и изобщо се дръжте така, сякаш горката женица е изкарала детеродния си орган на пълен показ. Трябва да бъдете сигурни, че при следващото си излизане тя ще има благоразумието да е покрита от глава до пети, независимо от температурите.

Ако жената насреща ви е позната, то изобщо не губете време да я питате как е. Това няма никакво значение. Най-важният въпрос, който трябва да зададете е: "Какво ти казаха че ще е?" Ако тя вземе да смънква, че още не се знае, че лекарите не казват, че не е важно какво ще е, а дали ще е живо и здраво, си позволете моментно тържество, като й се изрепчите: "Не е вярно! Не може да бъде! На днешно време докторите виждат всичко! Ти криеш!" Нека се гърчи и поти, нещастницата, и да се обяснява. Друг е въпросът, ако знае пола на чаканото отроче. Тогава вариантите са два. Ако е момче - казвате: "О, колко хубаво! Мъжът ти сигурно е щастлив!" и не пропускате да разкажете история, в която синът - разведен непрокопсаник пие, бие майка си и взема последните стотинки от мизерната й пенсия. Друго нещо си е дъщерята... Ако пък ви каже, че чака момиче, казвате с въздишка: "Няма нищо... следващия път..." Трябва да й се втълпи, че момичето е второ качество човек, да имаш дъщеря е все едно да нямаш деца, пък не дай си Боже да са две... си жив за ореваване. И при двата случая - язък за родителите. Така де - нищо хубаво не ги чака. Особено майката.

Ако разговорът с бременната жена е потръгнал, в никакъв случай не пропускайте да й разкажете колкото е възможно повече страховити истории. Нека сън да не я хваща и да се мята по цели нощи в кошмари. Историите са в безброй варианти - от увита пъпна връв, до лекарска некадърност, от вродени малформации до нещастни случаи... каквото и да е, но да завършва със смърт на детето, а защо не и на майката? Даже се постарайте да й внушите, че тя е с единия крак в гроба - да не се разхожда много-много, а да си подготвя нещата за отвъдния живот. Втълпете й поне двайсетина бабини деветини, които да спазва като улава, за да не й се случи нищо лошо, то не че и това дава гаранция...

Друг сюблимен момент в разговора е да й разкажете, уж неволно, какво сте готвили вчера, онзи ден и дори месец назад, както и какви са плановете ви за готварски подвизи най-малко седмица напред. Трябва да сте сигурни, че от изброеното има поне едно нещо, което ще се прииска на горката жена. Да мисли само за него и място да не си намери, докато не изтормози всички около нея. Пък ако не могат да й го намерят - толкова по-добре! Кеф голям! И то чия заслуга?

Да не забравите - намекнете, че ви изглежда много напълняла и подпухнала - изобщо не прилича на себе си. И този голям корем... да не би да са близнаци? Самочувствието на една бременна жена, колкото и да е крехко, се нуждае от постоянно потъпкване, а ако сте в състояние и имате желание за добро дело - сринете й го напълно!

При близки срещи с бременни жени в магазин, автобус, чакалня на зъболекар и т.н. са разработени следните няколко тактики, според вашия пол и възраст. И естествено всички те са изключващи възможността да й се даде някакво предимство - че коя е тя? Принцеса?

И така - правило първо: Правите се, че не я забелязвате. (Изключение правят ромките - едно, че си търсят правата, друго, че са гръмогласни и сипят клетви - някоя от тях може да ви стигне...)

Второ: Ако жената изрази негодувание или помоли с цел здравословното си състояние за някаква облага, включваща място, ред и т.н. са възможни следните варианти:

а) ако сте жена на и над средна възраст, я поглеждате с надменно огорчение за проявената наглост и отвръщате твърдо, но категорично, че и вие сте била бременна някога, нищо няма да й стане, ако почака/постои.

б) Ако сте младо момиче, я удостоявате с най-презрителния си поглед, докато дъвчете небрежно, но готино дъвката си и се поклащате в такт с кънтящата в ушите ви от миниатюрните слушалки музика. Отвращението трябва да струи от вас, най-вече заради факта, че въпросната "крава" е била достатъчно некадърна и не се е предпазила от забременяване. За да й демонстрирате превъзходство може дори да потанцувате, обръщайки й гръб, с цел да види кръшното ви дупе - нещо, което тя отдавна не притежава. (Такова нещо на вас не може да ви се случи, но за всеки случай стискайте палци или плюйте три пъти през рамо против уроки).

в) Ако сте мъж, независимо от възрастта - не я удостоявайте и с поглед. Да не беше бременна - да я загледате, ама сега... Правете се, че не съществува. Те, днешните жени, и без това много взеха да искат. Разглезиха се. Да вземат пример от жените в близкия изток - там на три метра от собствените си мъже ходят. А тук... Навират се, дишат тежко, правят се, че им е лошо, припадат... Симулантки! Като им е лошо - вкъщи да си седят! Техните баби по нивите са раждали, пък сега... пълни с претенции!
г) Ако сте родител с дете до 18 г., я игнорирате тотално и безцеремонно. Да й отстъпите място ли? Та вашето дете е родено и може да получи лош пример от постъпката ви, докато нейното - не. Да не забравяме, че децата са попивателни и копират всяко ваше действие, а и най-важното - трябва да се възпитават от малки! Добре ще е да го окуражите да се присмее, да се спъне и уж случайно да я удари в корема. Възпитателният ефект е гарантиран, и за двете страни!

И заключителния етап в краткия наръчник - приближаването на момента, в който жената трябва да роди. Не се притеснявайте, дори да я виждате по пет пъти на ден да задавате "окуражителни" въпроси от сорта: "Ми хайде бе... още ли не си родила?" и "Докога ще те гледаме с този корем???" Тайно поверие гласи, че когато се зададат около 10 000 пъти тези и подобни въпроси, жената мигом ще роди - бързо и леко, дори без намесата на лекар. Иначе не мога да си представя защо питат непрекъснато. И какво изобщо ги бърка.
Със сигурност изпускам още много и все важни правила поради краткостта и бързия характер на настоящия наръчник...
Припомням си с носталгия близкото (и не чак дотам близкото) ни минало... От това как, в какво и на какво са ни възпитавали. Но... миналото си е минало, а настоящето ни налага по някакъв необясним начин гореописаните правила за поведение. И то не към чуждите, а към нашите, родни БГ мами. Нищо, че после тръбим надлъж и нашир, че нацията ни изчезва, че другите етноси ще ни затрият, че раждаемостта е ниска... При такова отношение и най-голямата куражлийка надали ще се навие повторно... Но... целта оправдава средствата!

Всички лица и събития са напълно реални.