Или кратък наръчник как да (не) се държим с жени в деликатно състояние (бременност).
С носталгия си припомням не дотам далечното минало, когато да си бременна беше състояние на почит, уважение, и най-важното - тяхното засвидетелствуване от околните. Умилявам се, припомняйки си как хората се чувстваха длъжни да отстъпят мястото си в автобуса, как даваха предимство на опашката в магазина, как млади тимуровски команди се изпотрепваха помежду си в надпревара коя от тях да пренесе покупките до вкъщи или да помогне при пресичането на оживена улица... Ех, времена... ех, спомени... Та нали това е най-хубавото, най-естественото и жизнеутвърждаващо състояние на жената - да създава и дарява нов живот... Колко пъти в живота й ще се случи? Един? Два, три? (Не говорим за етноси, при които това е перманентно състояние) Та... какво се промени в обществото ни, в съзнанието ни, бита ни, та малкото уважение, което дължахме на жената, очакваща живот й бе отнето?...
Като имаща честта да съм в това (не)благ ...