Лежах в снега, взирайки се в мрачното, мъгляво небе. Снежинките падаха бавно и зловещо, затрупвайки тъмната гора. Гледайки нагоре се разплаках. Стичайки се по устните ми сълзите оставяха соления си вкус. Усещах всичко човешко - студ, мъка, самота и отчаяние. Сякаш цялото ми тяло бе потопено в литий и не можех да помръдна. Изправих се бавно и се отърсих от снега. Бях гол студът ме пронизваше и ледени тръпки караха цялото ми тяло да потрепва. Не усещах босите си измръзнали крака. Разперих крилата си за да ги отърся и раздвижа, след което направих няколко крачки. Беше тъмна нощ и се намирах в една гора - насред нищото. Приближих се до черното езеро и погледнах отражението си. Сега какво ли предстоеше? Една сълза капна от окото ми в тъмната вода. Неведението ме плашеше. Картината, която виждах пред себе си бе красива, но и навяваща много мрачни чувства в човешката ми душа. Внезапно чух стъпки и ръмжене зад себе си. Когато погледнах назад, видях глутница вълци, които вперили очите си в мен, ...